Едва ли стихове по-лични има
от тези кървави слова,
напоени със сълзи и болка
на една изгубена душа.
Дарих ти цялата си обич,
потъпках гордоста,
а в замяна аз получих -
сковаваща студенина.
С безпределно безразличие
ти сърцето ми рани,
сега в него зее страшна яма
и то отказва да тупти.
Ще стискам зъби до безкрайност,
ще се усмихвам на света,
така че никой да не забележи,
че съм винаги сама.
© Мария Харизанова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
