Развенчаване на Легендите...
Не словото било е във Началото,
а със Критична маса експлозив
и всичко е започнало тогава:
в Мигът на Сътворителният взрив...
През Вечността сме бродили в Пространството
и търсили сме си за дом Звезда,
обаче като атоми сме странствали
със гравитацията хванали следа...
И нямало е Времето значение,
(и ние сме били от Вечността!),
но в част от него, някакво влечение
от Светлината взело скоростта –
ни тласнало внезапно към Земята
(все още сме били без богове!)
и бавно и мъчително нататък
създавали сме свои светове...
... А в преход продължил през вековете –
от атоми до умни същества:
„Кога ли сме създали боговете-
предѝ ли... ѝли много след това!...”
Нали и ние в своето „очовечяване”
(повярвали в невидими неща),
при тайнствения здрач на свечеряване
разбрали сме, че имаме Душа...
Животът е възникнал, вече знаем –
далеч, далеч назад във Вечността,
а ние го пренасяме на заем
със ветровете бурни на Страстта
и със една вълшебна молекула,
която сме нарекли „Де-Ен-Ка”...
То значи, че не е било от нула –
все имали сме нещо подръкá...
... Но още е загадката велика:
божествен ли е този произход?...
И как така от атоми безлики
възникнало е чудото: Живот!...
А и защо от атоми бзсмъртни
умира в нас живота без следи?...
Илюзията как ли да отхвърлим,
че всеки може да се преродѝ!...
Живеем с невъзможната утеха,
че в галактически императив,
Животът е: Космическито ехо
из Вечността от Оня първи взрив!...
... Къде по – лесно е със Боговете:
тъй с отговор на всеки наш въпрос
сме заживели с тях през вековете
във симбиоза, като парадокс...
А те били отпървом както хората:
и любели, и мразели дори,
и нощем в самотата на умората
мечтаели до румени зори...
След време се възнесли в небесата,
илѝ отвъд на нашият Живот,
а ние тук безумно по Земята:
все храмове строим за всеки Бог...
Но те се размножили през годините
и храмовете дето им строим –
без хората, единствено с руините
остават, след разкош необясним...
...............................................................
... Не са безсмъртни даже Боговете:
защото опустява всеки храм
без хората и само ветровете –
в разрухата единствени са там!...
28.08.2016 .
*Преди около 13.8 милиарда години
Големият взрив създава всичко: Вселената,
Пространството, Времето. И самите нас.
А Боговете ги измислихме ние, за да можем да
си обясняваме необяснимото...
© Коста Качев Todos los derechos reservados