25 jun 2019, 10:18

Развенчаване на Легендите...

506 0 0

 

Развенчаване на Легендите...

 

Не словото било е във Началото,

а със Критична маса експлозив

и всичко е започнало тогава:

в Мигът на Сътворителният взрив...

 

През Вечността сме бродили в Пространството

и търсили сме си за дом Звезда,

обаче като атоми сме странствали

със гравитацията хванали следа...

 

И нямало е Времето значение,

(и ние сме били от Вечността!),

но в част от него, някакво влечение

от Светлината взело скоростта –

 

ни тласнало внезапно към Земята

(все още сме били без богове!)

и бавно и мъчително нататък

създавали сме свои светове...

 

... А в преход продължил през вековете –

от атоми до умни същества:

Кога ли сме създали боговете-

предѝ ли... ѝли много след това!...

 

Нали и ние в своето очовечяване

(повярвали в невидими неща),

при тайнствения здрач на свечеряване

разбрали сме, че имаме Душа...

 

Животът е възникнал, вече знаем –

далеч, далеч назад във Вечността,

а ние го пренасяме на заем

със ветровете бурни на Страстта

 

и със една вълшебна молекула,

която сме нарекли Де-Ен-Ка”...

То значи, че не е било от нула –

все имали сме нещо подръкá...

 

... Но още е загадката велика:

божествен ли е този произход?...

И как така от атоми безлики

възникнало е чудото: Живот!...

 

А и защо от атоми бзсмъртни

умира в нас живота без следи?...

Илюзията как ли да отхвърлим,

че всеки може да се преродѝ!...

 

Живеем с невъзможната утеха,

че в галактически императив,

Животът е: Космическито ехо

из Вечността от Оня първи взрив!...

 

... Къде по – лесно е със Боговете:

тъй с отговор на всеки наш въпрос

сме заживели с тях през вековете

във симбиоза, като парадокс...

 

А те били отпървом както хората:

и любели, и мразели дори,

и нощем в самотата на умората

мечтаели до румени зори...

 

След време се възнесли в небесата,

илѝ отвъд на нашият Живот,

а ние тук безумно по Земята:

все храмове строим за всеки Бог...

 

Но те се размножили през годините

и храмовете дето им строим –

без хората, единствено с руините

остават, след разкош необясним...

...............................................................

... Не са безсмъртни даже Боговете:

защото опустява всеки храм

без хората и само ветровете –

в разрухата единствени са там!...

 

28.08.2016 .

*Преди около 13.8 милиарда години

Големият взрив създава всичко: Вселената,

Пространството, Времето. И самите нас.

А Боговете ги измислихме ние, за да можем да

си обясняваме необяснимото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...