25.06.2019 г., 10:18

Развенчаване на Легендите...

503 0 0

 

Развенчаване на Легендите...

 

Не словото било е във Началото,

а със Критична маса експлозив

и всичко е започнало тогава:

в Мигът на Сътворителният взрив...

 

През Вечността сме бродили в Пространството

и търсили сме си за дом Звезда,

обаче като атоми сме странствали

със гравитацията хванали следа...

 

И нямало е Времето значение,

(и ние сме били от Вечността!),

но в част от него, някакво влечение

от Светлината взело скоростта –

 

ни тласнало внезапно към Земята

(все още сме били без богове!)

и бавно и мъчително нататък

създавали сме свои светове...

 

... А в преход продължил през вековете –

от атоми до умни същества:

Кога ли сме създали боговете-

предѝ ли... ѝли много след това!...

 

Нали и ние в своето очовечяване

(повярвали в невидими неща),

при тайнствения здрач на свечеряване

разбрали сме, че имаме Душа...

 

Животът е възникнал, вече знаем –

далеч, далеч назад във Вечността,

а ние го пренасяме на заем

със ветровете бурни на Страстта

 

и със една вълшебна молекула,

която сме нарекли Де-Ен-Ка”...

То значи, че не е било от нула –

все имали сме нещо подръкá...

 

... Но още е загадката велика:

божествен ли е този произход?...

И как така от атоми безлики

възникнало е чудото: Живот!...

 

А и защо от атоми бзсмъртни

умира в нас живота без следи?...

Илюзията как ли да отхвърлим,

че всеки може да се преродѝ!...

 

Живеем с невъзможната утеха,

че в галактически императив,

Животът е: Космическито ехо

из Вечността от Оня първи взрив!...

 

... Къде по – лесно е със Боговете:

тъй с отговор на всеки наш въпрос

сме заживели с тях през вековете

във симбиоза, като парадокс...

 

А те били отпървом както хората:

и любели, и мразели дори,

и нощем в самотата на умората

мечтаели до румени зори...

 

След време се възнесли в небесата,

илѝ отвъд на нашият Живот,

а ние тук безумно по Земята:

все храмове строим за всеки Бог...

 

Но те се размножили през годините

и храмовете дето им строим –

без хората, единствено с руините

остават, след разкош необясним...

...............................................................

... Не са безсмъртни даже Боговете:

защото опустява всеки храм

без хората и само ветровете –

в разрухата единствени са там!...

 

28.08.2016 .

*Преди около 13.8 милиарда години

Големият взрив създава всичко: Вселената,

Пространството, Времето. И самите нас.

А Боговете ги измислихме ние, за да можем да

си обясняваме необяснимото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...