Jun 25, 2019, 10:18 AM

Развенчаване на Легендите...

501 0 0

 

Развенчаване на Легендите...

 

Не словото било е във Началото,

а със Критична маса експлозив

и всичко е започнало тогава:

в Мигът на Сътворителният взрив...

 

През Вечността сме бродили в Пространството

и търсили сме си за дом Звезда,

обаче като атоми сме странствали

със гравитацията хванали следа...

 

И нямало е Времето значение,

(и ние сме били от Вечността!),

но в част от него, някакво влечение

от Светлината взело скоростта –

 

ни тласнало внезапно към Земята

(все още сме били без богове!)

и бавно и мъчително нататък

създавали сме свои светове...

 

... А в преход продължил през вековете –

от атоми до умни същества:

Кога ли сме създали боговете-

предѝ ли... ѝли много след това!...

 

Нали и ние в своето очовечяване

(повярвали в невидими неща),

при тайнствения здрач на свечеряване

разбрали сме, че имаме Душа...

 

Животът е възникнал, вече знаем –

далеч, далеч назад във Вечността,

а ние го пренасяме на заем

със ветровете бурни на Страстта

 

и със една вълшебна молекула,

която сме нарекли Де-Ен-Ка”...

То значи, че не е било от нула –

все имали сме нещо подръкá...

 

... Но още е загадката велика:

божествен ли е този произход?...

И как така от атоми безлики

възникнало е чудото: Живот!...

 

А и защо от атоми бзсмъртни

умира в нас живота без следи?...

Илюзията как ли да отхвърлим,

че всеки може да се преродѝ!...

 

Живеем с невъзможната утеха,

че в галактически императив,

Животът е: Космическито ехо

из Вечността от Оня първи взрив!...

 

... Къде по – лесно е със Боговете:

тъй с отговор на всеки наш въпрос

сме заживели с тях през вековете

във симбиоза, като парадокс...

 

А те били отпървом както хората:

и любели, и мразели дори,

и нощем в самотата на умората

мечтаели до румени зори...

 

След време се възнесли в небесата,

илѝ отвъд на нашият Живот,

а ние тук безумно по Земята:

все храмове строим за всеки Бог...

 

Но те се размножили през годините

и храмовете дето им строим –

без хората, единствено с руините

остават, след разкош необясним...

...............................................................

... Не са безсмъртни даже Боговете:

защото опустява всеки храм

без хората и само ветровете –

в разрухата единствени са там!...

 

28.08.2016 .

*Преди около 13.8 милиарда години

Големият взрив създава всичко: Вселената,

Пространството, Времето. И самите нас.

А Боговете ги измислихме ние, за да можем да

си обясняваме необяснимото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...