30 jul 2006, 19:17

РАЗВИТИЕ НА ЕРЕСИТЕ

  Poesía
980 0 6

                       РАЗВИТИЕ НА ЕРЕСИТЕ

 

“Вече няма Бог” -

прошепна бълхата на кучето

и се заби още по-дълбоко

в плътта му.

Кучето, бясно от болка, зави:

“Вече няма Бог!” -

и разкъса стопанина си.

Съседите го подгониха

и с думите “Вече няма Бог”

разбиха витрините на магазините.

Полицаите с “Вече няма Бог!” ги пребиха.

 

              Обявиха военно положение;

              избиха много хора,

              “Вече няма Бог!”

                      увисна  

              на всяка ограда

              под напрежение.

 

...................................................

                          Но има един,

който под своята

                         хилядолетна ябълка

все така не обръща внимание

на смяната на настроенията

при бълхите

и хората.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не за теб беше коментара, Богдан Николов. А за Богдан Сорачев.
  • Златке, разбрах всичко, но ти май не си ме разбрала. Имах предвид, че ще е хубаво да се продължи. И че в едно време се губи началната линия на стихото. Знам, че се говори за смяна на настроения... Аз само дадох мнението си, което може да е в помощ.
  • Богдане, ти явно не си разбрал посланието. То е точно обратното на твоя коментар. Прочети финала още веднъж
  • Лично на мен не ми хареса. Няма да пиша оценка. Бог никога няма да спре да съществува. : )
    Поздрав!
  • Колко мъдро. Хареса ми Наистина стиховете ти са много синтезирани.

    Но има един,
    който под своята
    хилядолетна ябълка
    все така не обръща внимание
    на смяната на настроенията
    при бълхите
    и хората.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...