30 июл. 2006 г., 19:17

РАЗВИТИЕ НА ЕРЕСИТЕ

982 0 6

                       РАЗВИТИЕ НА ЕРЕСИТЕ

 

“Вече няма Бог” -

прошепна бълхата на кучето

и се заби още по-дълбоко

в плътта му.

Кучето, бясно от болка, зави:

“Вече няма Бог!” -

и разкъса стопанина си.

Съседите го подгониха

и с думите “Вече няма Бог”

разбиха витрините на магазините.

Полицаите с “Вече няма Бог!” ги пребиха.

 

              Обявиха военно положение;

              избиха много хора,

              “Вече няма Бог!”

                      увисна  

              на всяка ограда

              под напрежение.

 

...................................................

                          Но има един,

който под своята

                         хилядолетна ябълка

все така не обръща внимание

на смяната на настроенията

при бълхите

и хората.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не за теб беше коментара, Богдан Николов. А за Богдан Сорачев.
  • Златке, разбрах всичко, но ти май не си ме разбрала. Имах предвид, че ще е хубаво да се продължи. И че в едно време се губи началната линия на стихото. Знам, че се говори за смяна на настроения... Аз само дадох мнението си, което може да е в помощ.
  • Богдане, ти явно не си разбрал посланието. То е точно обратното на твоя коментар. Прочети финала още веднъж
  • Лично на мен не ми хареса. Няма да пиша оценка. Бог никога няма да спре да съществува. : )
    Поздрав!
  • Колко мъдро. Хареса ми Наистина стиховете ти са много синтезирани.

    Но има един,
    който под своята
    хилядолетна ябълка
    все така не обръща внимание
    на смяната на настроенията
    при бълхите
    и хората.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...