Magiosnika (Красимир Симеонов)
23 2
Jul 30, 2006, 7:17 PM

РАЗВИТИЕ НА ЕРЕСИТЕ 

  Poetry
823 0 6

                       РАЗВИТИЕ НА ЕРЕСИТЕ

 

“Вече няма Бог” -

прошепна бълхата на кучето

и се заби още по-дълбоко

в плътта му.

Кучето, бясно от болка, зави:

“Вече няма Бог!” -

и разкъса стопанина си.

Съседите го подгониха

и с думите “Вече няма Бог”

разбиха витрините на магазините.

Полицаите с “Вече няма Бог!” ги пребиха.

 

              Обявиха военно положение;

              избиха много хора,

              “Вече няма Бог!”

                      увисна  

              на всяка ограда

              под напрежение.

 

...................................................

                          Но има един,

който под своята

                         хилядолетна ябълка

все така не обръща внимание

на смяната на настроенията

при бълхите

и хората.

 

© Красимир Симеонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не за теб беше коментара, Богдан Николов. А за Богдан Сорачев.
  • Златке, разбрах всичко, но ти май не си ме разбрала. Имах предвид, че ще е хубаво да се продължи. И че в едно време се губи началната линия на стихото. Знам, че се говори за смяна на настроения... Аз само дадох мнението си, което може да е в помощ.
  • Богдане, ти явно не си разбрал посланието. То е точно обратното на твоя коментар. Прочети финала още веднъж
  • Лично на мен не ми хареса. Няма да пиша оценка. Бог никога няма да спре да съществува. : )
    Поздрав!
  • Колко мъдро. Хареса ми Наистина стиховете ти са много синтезирани.

    Но има един,
    който под своята
    хилядолетна ябълка
    все така не обръща внимание
    на смяната на настроенията
    при бълхите
    и хората.

  • Интересно. Ако още малко го продължиш и следваш началната линия, според мен, ще стане още по-добро. Браво.
Random works
: ??:??