Как се случи така?
Тази тъжна любов не е наша.
Разделихме света.
После всяка половина прашаса.
Бяхме влюбени миг.
Даже бяхме ли? Как се забравя
след поредния вик,
с който в черно небето изгаря.
Никой ли не видя,
ослепял от безчувствени мисли,
че стопихме деня
до минути грижливо измислени.
Всеки "мъдро" пое
по отсрещния край на Земята.
И с утеха прие,
че навярно, това е съдбата.
Не рови за вини.
Няма "приз" щом участваме двама.
Има само сълзи -
огледало за татко и мама...
© Деа Todos los derechos reservados