28 jul 2021, 14:57

Развод

  Poesía
501 3 10

Как се случи така?
Тази тъжна любов не е наша.
Разделихме света.
После всяка половина прашаса.
Бяхме влюбени миг.
Даже бяхме ли?  Как се забравя
след поредния вик,
с който в черно небето изгаря.
Никой ли не видя,
ослепял от безчувствени мисли,
че стопихме деня
до минути грижливо измислени.
Всеки "мъдро" пое
по отсрещния край на Земята.
И с утеха прие,
че  навярно, това е съдбата.
Не рови за вини.
Няма "приз" щом участваме двама.
Има само сълзи -
огледало за татко и мама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...