28.07.2021 г., 14:57

Развод

500 3 10

Как се случи така?
Тази тъжна любов не е наша.
Разделихме света.
После всяка половина прашаса.
Бяхме влюбени миг.
Даже бяхме ли?  Как се забравя
след поредния вик,
с който в черно небето изгаря.
Никой ли не видя,
ослепял от безчувствени мисли,
че стопихме деня
до минути грижливо измислени.
Всеки "мъдро" пое
по отсрещния край на Земята.
И с утеха прие,
че  навярно, това е съдбата.
Не рови за вини.
Няма "приз" щом участваме двама.
Има само сълзи -
огледало за татко и мама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...