Jul 28, 2021, 2:57 PM

Развод

  Poetry
507 3 10

Как се случи така?
Тази тъжна любов не е наша.
Разделихме света.
После всяка половина прашаса.
Бяхме влюбени миг.
Даже бяхме ли?  Как се забравя
след поредния вик,
с който в черно небето изгаря.
Никой ли не видя,
ослепял от безчувствени мисли,
че стопихме деня
до минути грижливо измислени.
Всеки "мъдро" пое
по отсрещния край на Земята.
И с утеха прие,
че  навярно, това е съдбата.
Не рови за вини.
Няма "приз" щом участваме двама.
Има само сълзи -
огледало за татко и мама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...