Развод по френски

27 sept 2005, 6:27

Poesía

1008 0 2

Пред мен си сега-
с византийска усмивка и поглед смутен.
С каква ли фатална извивка
съдбата ни свърза-тебе и мен?

И аз-уж по-голяма,
а хлътнах във клада-сърдечен пожар,
наивно прегръщайки тази измама,
че ти си за мене есенен дар.

Илюзия празна.И безнадеждна.
Като ракова клетка или нощен кошмар.
Или аз съм премного грешна,
или просто-пореден шамар.

Какво да се прави?Такъв е животът.
Заложих отново на грешно число.
След време и ти във безкрайното тото
ще търсиш подобно на мен същество.

Но аз ще съм вече с друг.Или с други.
А ла гер ком а ла гер.*
Не ще се нуждая от твойте услуги.
Все пак ще ми липсваш,мон шер.

*На война като на война

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-09-27T17:47:11+03:00

Изстрадана истина..И шамарите са много.Но бъди!След тъмното идва...слънцето!!
Fabiana (Галя Николова)

2005-09-27T15:35:52+03:00

Какво да се прави, такъв е животът - хареса ми, Здравче!