27 sept 2005, 6:27

Развод по френски

  Poesía
1.2K 0 2
Пред мен си сега-
с византийска усмивка и поглед смутен.
С каква ли фатална извивка
съдбата ни свърза-тебе и мен?

И аз-уж по-голяма,
а хлътнах във клада-сърдечен пожар,
наивно прегръщайки тази измама,
че ти си за мене есенен дар.

Илюзия празна.И безнадеждна.
Като ракова клетка или нощен кошмар.
Или аз съм премного грешна,
или просто-пореден шамар.

Какво да се прави?Такъв е животът.
Заложих отново на грешно число.
След време и ти във безкрайното тото
ще търсиш подобно на мен същество.

Но аз ще съм вече с друг.Или с други.
А ла гер ком а ла гер.*
Не ще се нуждая от твойте услуги.
Все пак ще ми липсваш,мон шер.



*На война като на война

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...