27.09.2005 г., 6:27

Развод по френски

1.2K 0 2
Пред мен си сега-
с византийска усмивка и поглед смутен.
С каква ли фатална извивка
съдбата ни свърза-тебе и мен?

И аз-уж по-голяма,
а хлътнах във клада-сърдечен пожар,
наивно прегръщайки тази измама,
че ти си за мене есенен дар.

Илюзия празна.И безнадеждна.
Като ракова клетка или нощен кошмар.
Или аз съм премного грешна,
или просто-пореден шамар.

Какво да се прави?Такъв е животът.
Заложих отново на грешно число.
След време и ти във безкрайното тото
ще търсиш подобно на мен същество.

Но аз ще съм вече с друг.Или с други.
А ла гер ком а ла гер.*
Не ще се нуждая от твойте услуги.
Все пак ще ми липсваш,мон шер.



*На война като на война

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...