27 сент. 2005 г., 06:27

Развод по френски 

  Поэзия
1068 0 2
Пред мен си сега-
с византийска усмивка и поглед смутен.
С каква ли фатална извивка
съдбата ни свърза-тебе и мен?
И аз-уж по-голяма,
а хлътнах във клада-сърдечен пожар,
наивно прегръщайки тази измама,
че ти си за мене есенен дар.
Илюзия празна.И безнадеждна.
Като ракова клетка или нощен кошмар.
Или аз съм премного грешна,
или просто-пореден шамар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??