Развълнувани дъги

Poesía » Filosófica, Otra

402 2 1

Отидох сред Звездите обругани,

останали без капка светлина,

превърнати в отчупени кристали

със кратери от адска самота.

И там ще се обвия във безкрайна,

космически разнесена тъга,

протегнала прегръдка, без да зная –

защо и накъде, и докога?

Пътувам по неземни магистрали,

сред дупки черни и рояк звезди.

Разчупил съм окови – разпиляли,

стотици развълнувани дъги!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ена (Елена Гоцева)

Ооооо, това е страхотно!
От един клуб сме...
Толкова много мое усещане... това може само да се чувства, тук думите не могат...

2019-09-05T18:16:53+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0