Развълнувани дъги
Отидох сред Звездите обругани,
останали без капка светлина,
превърнати в отчупени кристали
със кратери от адска самота.
И там ще се обвия във безкрайна,
космически разнесена тъга,
протегнала прегръдка, без да зная –
защо и накъде, и докога?
Пътувам по неземни магистрали,
сред дупки черни и рояк звезди.
Разчупил съм окови – разпиляли,
стотици развълнувани дъги!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
