Развълнувани дъги

10.04.2018 г., 18:47 ч.

Поезия » Философска, Друга

248 2 1

Отидох сред Звездите обругани,

останали без капка светлина,

превърнати в отчупени кристали

със кратери от адска самота.

И там ще се обвия във безкрайна,

космически разнесена тъга,

протегнала прегръдка, без да зная –

защо и накъде, и докога?

Пътувам по неземни магистрали,

сред дупки черни и рояк звезди.

Разчупил съм окови – разпиляли,

стотици развълнувани дъги!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.