29 nov 2008, 20:55

Реален свят

  Poesía » Civil
932 0 4

Изгаряща нежност душата му пари,

оставя във него незарастваща рана.

Посяга със трепет за цигара поредна

и забравя за радост, болка, тревога.

 

Душата му леко с въздуха се понася

и за него вече не съществува света,

всичко е в розово, прекрасно и възбуждащо,

щом е другаде, а не в реалността.

 

Но за кратко е това летаргично състояние

и тялото му отново иска да лети

и посяга към нещо по-силно и отпускащо,

цигарата вече не му действа - Уви.

 

Затъва все повече и по-зависим

от дрогата става той,

с нетърпение търси поредната доза

и щом я получи, изпада в захлас.

 

И не знае къде е,

на кой свят е дори.

Душата му в нереалността се рее

от отровата, която го мори.

 

С разширени зеници и отмаляла глава,

с поглед блуждаещ и подкосени крака,

забравен от бога и от целия свят,

лежи той безмълвен на крачка от смъртта.

 

И само чудо в този миг

би спасило клетата душа,

която искаше да полети,

отнасяйки отровните стрели

на злите изкушения в света.

 

Една душа не поживяла,

не усетила даже радостта,

не вникнала в реалността,

с които е зарит света.

 

За това нека кажем:

Не на опиатите!

Не на дрогата и наркотиците!

Ние искаме чист и спокоен живот.

Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добър опит
  • Абсолютно подкрепям идеята."черните ангели" са нещо ужасно...нека ги спасим!
  • Не на опиатите!
    Не на дрогата и наркотиците!
    Ние искаме чист и спокоен живот.
    Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!

    И аз се присъединявам към теб!
  • С теб съм Славке!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...