29.11.2008 г., 20:55

Реален свят

924 0 4

Изгаряща нежност душата му пари,

оставя във него незарастваща рана.

Посяга със трепет за цигара поредна

и забравя за радост, болка, тревога.

 

Душата му леко с въздуха се понася

и за него вече не съществува света,

всичко е в розово, прекрасно и възбуждащо,

щом е другаде, а не в реалността.

 

Но за кратко е това летаргично състояние

и тялото му отново иска да лети

и посяга към нещо по-силно и отпускащо,

цигарата вече не му действа - Уви.

 

Затъва все повече и по-зависим

от дрогата става той,

с нетърпение търси поредната доза

и щом я получи, изпада в захлас.

 

И не знае къде е,

на кой свят е дори.

Душата му в нереалността се рее

от отровата, която го мори.

 

С разширени зеници и отмаляла глава,

с поглед блуждаещ и подкосени крака,

забравен от бога и от целия свят,

лежи той безмълвен на крачка от смъртта.

 

И само чудо в този миг

би спасило клетата душа,

която искаше да полети,

отнасяйки отровните стрели

на злите изкушения в света.

 

Една душа не поживяла,

не усетила даже радостта,

не вникнала в реалността,

с които е зарит света.

 

За това нека кажем:

Не на опиатите!

Не на дрогата и наркотиците!

Ние искаме чист и спокоен живот.

Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добър опит
  • Абсолютно подкрепям идеята."черните ангели" са нещо ужасно...нека ги спасим!
  • Не на опиатите!
    Не на дрогата и наркотиците!
    Ние искаме чист и спокоен живот.
    Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!

    И аз се присъединявам към теб!
  • С теб съм Славке!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...