Изгаряща нежност душата му пари,
оставя във него незарастваща рана.
Посяга със трепет за цигара поредна
и забравя за радост, болка, тревога.
Душата му леко с въздуха се понася
и за него вече не съществува света,
всичко е в розово, прекрасно и възбуждащо,
щом е другаде, а не в реалността.
Но за кратко е това летаргично състояние
и тялото му отново иска да лети
и посяга към нещо по-силно и отпускащо,
цигарата вече не му действа - Уви. ...