Изгаряща нежност душата му пари,
оставя във него незарастваща рана.
Посяга със трепет за цигара поредна
и забравя за радост, болка, тревога.
Душата му леко с въздуха се понася
и за него вече не съществува света,
всичко е в розово, прекрасно и възбуждащо,
щом е другаде, а не в реалността.
Но за кратко е това летаргично състояние
и тялото му отново иска да лети
и посяга към нещо по-силно и отпускащо,
цигарата вече не му действа - Уви.
Затъва все повече и по-зависим
от дрогата става той,
с нетърпение търси поредната доза
и щом я получи, изпада в захлас.
И не знае къде е,
на кой свят е дори.
Душата му в нереалността се рее
от отровата, която го мори.
С разширени зеници и отмаляла глава,
с поглед блуждаещ и подкосени крака,
забравен от бога и от целия свят,
лежи той безмълвен на крачка от смъртта.
И само чудо в този миг
би спасило клетата душа,
която искаше да полети,
отнасяйки отровните стрели
на злите изкушения в света.
Една душа не поживяла,
не усетила даже радостта,
не вникнала в реалността,
с които е зарит света.
За това нека кажем:
Не на опиатите!
Не на дрогата и наркотиците!
Ние искаме чист и спокоен живот.
Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!
© Славка Григорова Все права защищены