29 нояб. 2008 г., 20:55

Реален свят

927 0 4

Изгаряща нежност душата му пари,

оставя във него незарастваща рана.

Посяга със трепет за цигара поредна

и забравя за радост, болка, тревога.

 

Душата му леко с въздуха се понася

и за него вече не съществува света,

всичко е в розово, прекрасно и възбуждащо,

щом е другаде, а не в реалността.

 

Но за кратко е това летаргично състояние

и тялото му отново иска да лети

и посяга към нещо по-силно и отпускащо,

цигарата вече не му действа - Уви.

 

Затъва все повече и по-зависим

от дрогата става той,

с нетърпение търси поредната доза

и щом я получи, изпада в захлас.

 

И не знае къде е,

на кой свят е дори.

Душата му в нереалността се рее

от отровата, която го мори.

 

С разширени зеници и отмаляла глава,

с поглед блуждаещ и подкосени крака,

забравен от бога и от целия свят,

лежи той безмълвен на крачка от смъртта.

 

И само чудо в този миг

би спасило клетата душа,

която искаше да полети,

отнасяйки отровните стрели

на злите изкушения в света.

 

Една душа не поживяла,

не усетила даже радостта,

не вникнала в реалността,

с които е зарит света.

 

За това нека кажем:

Не на опиатите!

Не на дрогата и наркотиците!

Ние искаме чист и спокоен живот.

Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добър опит
  • Абсолютно подкрепям идеята."черните ангели" са нещо ужасно...нека ги спасим!
  • Не на опиатите!
    Не на дрогата и наркотиците!
    Ние искаме чист и спокоен живот.
    Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!

    И аз се присъединявам към теб!
  • С теб съм Славке!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...