18 ene 2008, 9:35

Реално

  Poesía
1.3K 0 10

В живота ни не всичко е прекрасно,

в мечтите ни не всичко е цветя,

в съдбите ни не всичко е подвластно,

в сълзите ни не всичко е лъжа.

 

Щастливи сме, когато ни се радват,

щастливи сме, когато сме добре,

надежди в сърцата ни огряват

и мислим си за тях със часове.

 

Нещастни сме, когато ни обиждат,

нещастни сме, когато ни винят,

и тъжни сме, когато ненавиждат

достойнствата ни, без да се ценят.

 

Сърцата ни, огрети са от слънце,

в телата ни се разлива топлина,

и щастието, като малко зрънце,

пониква нежно в нашата душа.

 

А преходно е във света прекрасен,

това, което мислим, че ще сътворим,

и нека с обич от живота си неясен,

единствен миг поне да задържим!  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добри рими и хубаво цялостно звучене. Хареса ми!
  • "...А преходно е във света прекрасен,
    това, което мислим, че ще сътворим..."

    Така е! Много вярно!

  • животът на всеки е една уникална мозайка от хубави и лоши моменти,а стихотворението ти много точно обобщава тази истина - много ми хареса!
  • "надежди в сърцата ни огряват" Мисля,че ще е по-добре "надежди във..."
    И за миг ти бяга ритъм в 4ти куплет "в телата ни се разлива топлина".Сигурна съм,че можеш да го оправиш.
  • Харесва ми...много.
    с обич, Силвия.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...