18.01.2008 г., 9:35

Реално

1.3K 0 10

В живота ни не всичко е прекрасно,

в мечтите ни не всичко е цветя,

в съдбите ни не всичко е подвластно,

в сълзите ни не всичко е лъжа.

 

Щастливи сме, когато ни се радват,

щастливи сме, когато сме добре,

надежди в сърцата ни огряват

и мислим си за тях със часове.

 

Нещастни сме, когато ни обиждат,

нещастни сме, когато ни винят,

и тъжни сме, когато ненавиждат

достойнствата ни, без да се ценят.

 

Сърцата ни, огрети са от слънце,

в телата ни се разлива топлина,

и щастието, като малко зрънце,

пониква нежно в нашата душа.

 

А преходно е във света прекрасен,

това, което мислим, че ще сътворим,

и нека с обич от живота си неясен,

единствен миг поне да задържим!  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добри рими и хубаво цялостно звучене. Хареса ми!
  • "...А преходно е във света прекрасен,
    това, което мислим, че ще сътворим..."

    Така е! Много вярно!

  • животът на всеки е една уникална мозайка от хубави и лоши моменти,а стихотворението ти много точно обобщава тази истина - много ми хареса!
  • "надежди в сърцата ни огряват" Мисля,че ще е по-добре "надежди във..."
    И за миг ти бяга ритъм в 4ти куплет "в телата ни се разлива топлина".Сигурна съм,че можеш да го оправиш.
  • Харесва ми...много.
    с обич, Силвия.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...