Реално
В живота ни не всичко е прекрасно,
в мечтите ни не всичко е цветя,
в съдбите ни не всичко е подвластно,
в сълзите ни не всичко е лъжа.
Щастливи сме, когато ни се радват,
щастливи сме, когато сме добре,
надежди в сърцата ни огряват
и мислим си за тях със часове.
Нещастни сме, когато ни обиждат,
нещастни сме, когато ни винят,
и тъжни сме, когато ненавиждат
достойнствата ни, без да се ценят.
Сърцата ни, огрети са от слънце,
в телата ни се разлива топлина,
и щастието, като малко зрънце,
пониква нежно в нашата душа.
А преходно е във света прекрасен,
това, което мислим, че ще сътворим,
и нека с обич от живота си неясен,
единствен миг поне да задържим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Митова Все права защищены
