5 abr 2013, 8:10

Реалност

  Poesía » Otra
592 0 5

Разгневени старчета, безразлични млади.

Всички сме канарчета. Вълци пасат стадото.

 

Има днес побратими Мунчо идиота.

Още век ще патиме. Сложен е живота.

 

Стрижат ни, доят ни. Ние кротко блеем.

Беден е домът ни. Глупаво се смеем.

 

Куфарите стягаме. Дай да се спасяваме...

Недоволни бягаме, за да оцеляваме...

 

Все така живуркаме  от толкова време.

Все си мижитуркаме с нашите проблеми.

 

Бог дали е българин, виж, това не зная,

но го питам: „Дълго ли ще мечтаем Рая,

 

тука на земята? Колко ни остана?

„Не бойте се, братя, всички сте в казана!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...