5.04.2013 г., 8:10

Реалност

586 0 5

Разгневени старчета, безразлични млади.

Всички сме канарчета. Вълци пасат стадото.

 

Има днес побратими Мунчо идиота.

Още век ще патиме. Сложен е живота.

 

Стрижат ни, доят ни. Ние кротко блеем.

Беден е домът ни. Глупаво се смеем.

 

Куфарите стягаме. Дай да се спасяваме...

Недоволни бягаме, за да оцеляваме...

 

Все така живуркаме  от толкова време.

Все си мижитуркаме с нашите проблеми.

 

Бог дали е българин, виж, това не зная,

но го питам: „Дълго ли ще мечтаем Рая,

 

тука на земята? Колко ни остана?

„Не бойте се, братя, всички сте в казана!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...