Реалност
Разгневени старчета, безразлични млади.
Всички сме канарчета. Вълци пасат стадото.
Има днес побратими Мунчо идиота.
Още век ще патиме. Сложен е живота.
Стрижат ни, доят ни. Ние кротко блеем.
Беден е домът ни. Глупаво се смеем.
Куфарите стягаме. Дай да се спасяваме...
Недоволни бягаме, за да оцеляваме...
Все така живуркаме от толкова време.
Все си мижитуркаме с нашите проблеми.
Бог дали е българин, виж, това не зная,
но го питам: „Дълго ли ще мечтаем Рая,
тука на земята? Колко ни остана?
„Не бойте се, братя, всички сте в казана!”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
