5 апр. 2013 г., 08:10

Реалност

589 0 5

Разгневени старчета, безразлични млади.

Всички сме канарчета. Вълци пасат стадото.

 

Има днес побратими Мунчо идиота.

Още век ще патиме. Сложен е живота.

 

Стрижат ни, доят ни. Ние кротко блеем.

Беден е домът ни. Глупаво се смеем.

 

Куфарите стягаме. Дай да се спасяваме...

Недоволни бягаме, за да оцеляваме...

 

Все така живуркаме  от толкова време.

Все си мижитуркаме с нашите проблеми.

 

Бог дали е българин, виж, това не зная,

но го питам: „Дълго ли ще мечтаем Рая,

 

тука на земята? Колко ни остана?

„Не бойте се, братя, всички сте в казана!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...