5 feb 2013, 10:26

Реалност

566 0 0

 


Звездички блещукат, високо, далече,
а там, между тях, сияеш и ти,
мъничко, сладко, забавно човече,
за мен колко значиш си знаеш, нали?
Красотата ти истинска е, виж, приеми го,
щом неведнъж ти го казвам, значи така е,
и така ще е винаги, о, да, запомни го,
ако друго ти кажат, не вярвай, лъжа е.

Във очите ти губя се, кафеви, чаровни,
по-красиви от залеза над Черно море,
с усмивка ме връщаш към дните свободни,
когато бях малко безгрижно дете.
Но детството лека-полека премина,
във някои остана само като завет,
и смятам, достатъчно време измина
да мога да кажа, че се влюбих във теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Енев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...