5.02.2013 г., 10:26

Реалност

564 0 0

 


Звездички блещукат, високо, далече,
а там, между тях, сияеш и ти,
мъничко, сладко, забавно човече,
за мен колко значиш си знаеш, нали?
Красотата ти истинска е, виж, приеми го,
щом неведнъж ти го казвам, значи така е,
и така ще е винаги, о, да, запомни го,
ако друго ти кажат, не вярвай, лъжа е.

Във очите ти губя се, кафеви, чаровни,
по-красиви от залеза над Черно море,
с усмивка ме връщаш към дните свободни,
когато бях малко безгрижно дете.
Но детството лека-полека премина,
във някои остана само като завет,
и смятам, достатъчно време измина
да мога да кажа, че се влюбих във теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Енев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...