Звездички блещукат, високо, далече,
а там, между тях, сияеш и ти,
мъничко, сладко, забавно човече,
за мен колко значиш си знаеш, нали?
Красотата ти истинска е, виж, приеми го,
щом неведнъж ти го казвам, значи така е,
и така ще е винаги, о, да, запомни го,
ако друго ти кажат, не вярвай, лъжа е.

Във очите ти губя се, кафеви, чаровни,
по-красиви от залеза над Черно море,
с усмивка ме връщаш към дните свободни,
когато бях малко безгрижно дете.
Но детството лека-полека премина,
във някои остана само като завет,
и смятам, достатъчно време измина
да мога да кажа, че се влюбих във теб.