30 may 2022, 10:24  

Реалност 

  Poesía
684 2 2

Потънала сред смет реалност.

Дървета украсени са с торби.

Реките ни, канали за потребност. 

Сред пушека, боклукът пак гори.

 

На пясъка с мазут делфин умира.

Заливат го вълни, морето не мълчи,

обаче сили да спаси се не намира.

Утайник то е  на човешките мечти. 

 

Вървим прегърнати в света бунище.

Сърцата ни изпълнени са от любов.

И търсим пак щастливото огнище.

Светът ни, някак да е чист и нов.

 

Но чистотата няма я в душите.

Да създадат идеята за нов живот.

А лакомията сред сивота на дните

превръща ни в всеядния идиот.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??