Потънала сред смет реалност.
Дървета украсени са с торби.
Реките ни, канали за потребност.
Сред пушека, боклукът пак гори.
На пясъка с мазут делфин умира.
Заливат го вълни, морето не мълчи,
обаче сили да спаси се не намира.
Утайник то е на човешките мечти.
Вървим прегърнати в света бунище.
Сърцата ни изпълнени са от любов.
И търсим пак щастливото огнище.
Светът ни, някак да е чист и нов. ...