30.05.2022 г., 10:24 ч.  

Реалност 

  Поезия
685 2 2

Потънала сред смет реалност.

Дървета украсени са с торби.

Реките ни, канали за потребност. 

Сред пушека, боклукът пак гори.

 

На пясъка с мазут делфин умира.

Заливат го вълни, морето не мълчи,

обаче сили да спаси се не намира.

Утайник то е  на човешките мечти. 

 

Вървим прегърнати в света бунище.

Сърцата ни изпълнени са от любов.

И търсим пак щастливото огнище.

Светът ни, някак да е чист и нов.

 

Но чистотата няма я в душите.

Да създадат идеята за нов живот.

А лакомията сред сивота на дните

превръща ни в всеядния идиот.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??