3 abr 2012, 16:25

Реанимация на небе

752 0 20

 

 

 

  РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ

 

 

Заоблачи се нежният ти глас.

Зад тишината мълнии прииждат.

Небето спря да диша... Мътен час...

Защо се скри? С душата си те виждам.

 

Във стаята мирише на тъга.

Тя всяка твоя клетка упоява.

Не бързай, Сън! Почакай! Не сега!

Любов изпраща Бог, за да спасява!

 

Като удавник е това небе,

но Тя живот ще вдъхне в него с устни.

Тогава може би ще разбереш

защо не искам в Ада да те пусна.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, Радосвета, радвам се да ви видя до моите стихове, правите ме щастлива с коментарите си!
    Нека денят ви донесе пролетно усещане за душата!
  • Любовта вдъхва живот в света и в нас, за да го видим по-красив и по-истински от всякога!
    Докосна ме тази дълбочина на думите ти, и ме погълна...
    Сърдечни поздрави!
  • Браво и от мен
  • Благодаря ви за сърдечните поздрави и за високата оценка на написаното от мен, приятели!
    Изненада ме тази препратка към разказа на Йовков,Тасо!Но може би усетих едно преливане на чувствата...Поздрав от Пастирката!
  • Браво

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...