3 апр. 2012 г., 16:25

Реанимация на небе 

  Поэзия » Любовная
612 0 20

 

 

 

  РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ

 

 

Заоблачи се нежният ти глас.

Зад тишината мълнии прииждат.

Небето спря да диша... Мътен час...

Защо се скри? С душата си те виждам.

 

Във стаята мирише на тъга.

Тя всяка твоя клетка упоява.

Не бързай, Сън! Почакай! Не сега!

Любов изпраща Бог, за да спасява!

 

Като удавник е това небе,

но Тя живот ще вдъхне в него с устни.

Тогава може би ще разбереш

защо не искам в Ада да те пусна.

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??