3 апр. 2012 г., 16:25

Реанимация на небе

749 0 20

 

 

 

  РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ

 

 

Заоблачи се нежният ти глас.

Зад тишината мълнии прииждат.

Небето спря да диша... Мътен час...

Защо се скри? С душата си те виждам.

 

Във стаята мирише на тъга.

Тя всяка твоя клетка упоява.

Не бързай, Сън! Почакай! Не сега!

Любов изпраща Бог, за да спасява!

 

Като удавник е това небе,

но Тя живот ще вдъхне в него с устни.

Тогава може би ще разбереш

защо не искам в Ада да те пусна.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роси, Радосвета, радвам се да ви видя до моите стихове, правите ме щастлива с коментарите си!
    Нека денят ви донесе пролетно усещане за душата!
  • Любовта вдъхва живот в света и в нас, за да го видим по-красив и по-истински от всякога!
    Докосна ме тази дълбочина на думите ти, и ме погълна...
    Сърдечни поздрави!
  • Браво и от мен
  • Благодаря ви за сърдечните поздрави и за високата оценка на написаното от мен, приятели!
    Изненада ме тази препратка към разказа на Йовков,Тасо!Но може би усетих едно преливане на чувствата...Поздрав от Пастирката!
  • Браво

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...