3.04.2012 г., 16:25 ч.

Реанимация на небе 

  Поезия » Любовна
578 0 20

 

 

 

  РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ

 

 

Заоблачи се нежният ти глас.

Зад тишината мълнии прииждат.

Небето спря да диша... Мътен час...

Защо се скри? С душата си те виждам.

 

Във стаята мирише на тъга.

Тя всяка твоя клетка упоява.

Не бързай, Сън! Почакай! Не сега!

Любов изпраща Бог, за да спасява!

 

Като удавник е това небе,

но Тя живот ще вдъхне в него с устни.

Тогава може би ще разбереш

защо не искам в Ада да те пусна.

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??