РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ
Заоблачи се нежният ти глас.
Зад тишината мълнии прииждат.
Небето спря да диша... Мътен час...
Защо се скри? С душата си те виждам.
Във стаята мирише на тъга.
Тя всяка твоя клетка упоява.
Не бързай, Сън! Почакай! Не сега!
Любов изпраща Бог, за да спасява!
Като удавник е това небе,
но Тя живот ще вдъхне в него с устни.
Тогава може би ще разбереш
защо не искам в Ада да те пусна.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
