ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
23 jul 2014, 21:08

Рецепта за щастие 

  Poesía » Filosófica
1147 0 6

Аз няма да помръдна, ако стреляш
(живял съм между гарвани, момче),
а всъщност и сред Хора, та къде ли
не съм се втурвал с пустия късмет!

И тъй като привикнах с тъмнината.
И тъй като не виждах! (Като теб).
Съм казвал и на дявола: Приятел?
Дочувал съм Мечтите му! Поне…

А после нещо сбърках и Звездите
пораснаха. На ръст! (И на тегло).
И трябваше за всичко да ги питам.
Пък те ми отговаряха: “Живот”.

И впрочем, най-накрая, се научих:
Че трябва да отглеждаш Светлина!
Да стигаш до сърцето. (И на куче).
А не да виждаш в сянката си, враг!

И вярвай ми: Че думите са плява,
когато (там в гърдите), не кънти
камбаната на чувство. И прощавай.
Надявам се, че вече си Щастлив…

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??