Рецепта за щастие
Аз няма да помръдна, ако стреляш
(живял съм между гарвани, момче),
а всъщност и сред Хора, та къде ли
не съм се втурвал с пустия късмет!
И тъй като привикнах с тъмнината.
И тъй като не виждах! (Като теб).
Съм казвал и на дявола: Приятел?
Дочувал съм Мечтите му! Поне…
А после нещо сбърках и Звездите
пораснаха. На ръст! (И на тегло).
И трябваше за всичко да ги питам.
Пък те ми отговаряха: “Живот”.
И впрочем, най-накрая, се научих:
Че трябва да отглеждаш Светлина!
Да стигаш до сърцето. (И на куче).
А не да виждаш в сянката си, враг!
И вярвай ми: Че думите са плява,
когато (там в гърдите), не кънти
камбаната на чувство. И прощавай.
Надявам се, че вече си Щастлив…
© Ангел Колев All rights reserved.
