4 jul 2025, 17:49

Рецитал със стиснато гърло

  Poesía
222 3 1

РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО

 

Опротивял съм си съвсем, 
дори без видима причина, 
щом облакът с подут корем 
над мене мина – и замина, 

 

така и не стовари дъжд, 
дори и гърмелът не тресна, 
а аз без теб съм просто мъж,
съдба помъкнал безадресна, 

 

без ни стотинка за обяд,
седя на килнатата пейка – 
кварталният дегенерат, 
със други думи – куха лейка, 

 

дори един приятел скъп 
не спря – да викне две-три бири, 
и Господ ми обърна гръб 
върху отсрещните баири,

 

не проявиха интерес 
към мен и грачещите врани, 
че кой със стихчета до днес 
жена и челяд е нахранил?

 

Разцепил левчето на две, 
мишле – във дупката си миша,
поет – седя от векове 
и с обич стихчета ви пиша.

 

4 юлий 2025 г. 
гр. Варна, 9, 00 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...