Jul 4, 2025, 5:49 PM

Рецитал със стиснато гърло

  Poetry
227 3 1

РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО

 

Опротивял съм си съвсем, 
дори без видима причина, 
щом облакът с подут корем 
над мене мина – и замина, 

 

така и не стовари дъжд, 
дори и гърмелът не тресна, 
а аз без теб съм просто мъж,
съдба помъкнал безадресна, 

 

без ни стотинка за обяд,
седя на килнатата пейка – 
кварталният дегенерат, 
със други думи – куха лейка, 

 

дори един приятел скъп 
не спря – да викне две-три бири, 
и Господ ми обърна гръб 
върху отсрещните баири,

 

не проявиха интерес 
към мен и грачещите врани, 
че кой със стихчета до днес 
жена и челяд е нахранил?

 

Разцепил левчето на две, 
мишле – във дупката си миша,
поет – седя от векове 
и с обич стихчета ви пиша.

 

4 юлий 2025 г. 
гр. Варна, 9, 00 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...