Jul 4, 2025, 5:49 PM

Рецитал със стиснато гърло

  Poetry
224 3 1

РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО

 

Опротивял съм си съвсем, 
дори без видима причина, 
щом облакът с подут корем 
над мене мина – и замина, 

 

така и не стовари дъжд, 
дори и гърмелът не тресна, 
а аз без теб съм просто мъж,
съдба помъкнал безадресна, 

 

без ни стотинка за обяд,
седя на килнатата пейка – 
кварталният дегенерат, 
със други думи – куха лейка, 

 

дори един приятел скъп 
не спря – да викне две-три бири, 
и Господ ми обърна гръб 
върху отсрещните баири,

 

не проявиха интерес 
към мен и грачещите врани, 
че кой със стихчета до днес 
жена и челяд е нахранил?

 

Разцепил левчето на две, 
мишле – във дупката си миша,
поет – седя от векове 
и с обич стихчета ви пиша.

 

4 юлий 2025 г. 
гр. Варна, 9, 00 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...