4 июл. 2025 г., 17:49

Рецитал със стиснато гърло

221 3 1

РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО

 

Опротивял съм си съвсем, 
дори без видима причина, 
щом облакът с подут корем 
над мене мина – и замина, 

 

така и не стовари дъжд, 
дори и гърмелът не тресна, 
а аз без теб съм просто мъж,
съдба помъкнал безадресна, 

 

без ни стотинка за обяд,
седя на килнатата пейка – 
кварталният дегенерат, 
със други думи – куха лейка, 

 

дори един приятел скъп 
не спря – да викне две-три бири, 
и Господ ми обърна гръб 
върху отсрещните баири,

 

не проявиха интерес 
към мен и грачещите врани, 
че кой със стихчета до днес 
жена и челяд е нахранил?

 

Разцепил левчето на две, 
мишле – във дупката си миша,
поет – седя от векове 
и с обич стихчета ви пиша.

 

4 юлий 2025 г. 
гр. Варна, 9, 00 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...