3 dic 2009, 11:52

Редакционно-традиционно

522 0 0

Творбата ми беше

от осем куплета

с думи и рими,

точки, тирета.

Редактор, обаче,

щом я прочете,

от осем куплета

три не зачете.

С мила усмивка,

с думи познати,

до другото бюро

той ме отпрати.

И другият пак

за корекция малка

два ми задраска

със химикалка.

Останаха трички.

Да стигнат печата,

трябваше първо

да свършат бюрата.

От осем, накрая,

под двечките мили

името остана

само да се хили.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Харита Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....