Dec 3, 2009, 11:52 AM

Редакционно-традиционно

519 0 0

Творбата ми беше

от осем куплета

с думи и рими,

точки, тирета.

Редактор, обаче,

щом я прочете,

от осем куплета

три не зачете.

С мила усмивка,

с думи познати,

до другото бюро

той ме отпрати.

И другият пак

за корекция малка

два ми задраска

със химикалка.

Останаха трички.

Да стигнат печата,

трябваше първо

да свършат бюрата.

От осем, накрая,

под двечките мили

името остана

само да се хили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Харита Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...