Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата,
редове без нестройни лимити.
Светове ми подай и обичай ме.
Там, където небето размива се,
ветровете се смеят, отричат, че
на брега на покоя пенлива си.
Като ерес, назряла в гърдите ми,
изгонѝ мрачинàта, целувай ме...
Тя, войната, се води в главите ни.
Светлината е близо. Жадувай ме... ...