21 мая 2019 г., 11:56

Редове без нестройни лимити

496 1 0

Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата, 
редове без нестройни лимити. 

 

Светове ми подай и обичай ме. 
Там, където небето размива се, 
ветровете се смеят, отричат, че 
на брега на покоя пенлива си. 

 

Като ерес, назряла в гърдите ми, 
изгонѝ мрачинàта, целувай ме... 
Тя, войната, се води в главите ни. 
Светлината е близо. Жадувай ме... 

 

Забравѝ за мъжа на мечтите си... 
Не плачи, че отново влюбчива си.
Всяко име оставя следите си, 
след което без рими отива си...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...