21.05.2019 г., 11:56

Редове без нестройни лимити

493 1 0

Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата, 
редове без нестройни лимити. 

 

Светове ми подай и обичай ме. 
Там, където небето размива се, 
ветровете се смеят, отричат, че 
на брега на покоя пенлива си. 

 

Като ерес, назряла в гърдите ми, 
изгонѝ мрачинàта, целувай ме... 
Тя, войната, се води в главите ни. 
Светлината е близо. Жадувай ме... 

 

Забравѝ за мъжа на мечтите си... 
Не плачи, че отново влюбчива си.
Всяко име оставя следите си, 
след което без рими отива си...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...