Рефрен
607
0
2
Простих си.
Не бързам за никъде,
не броя изгреви
и оранжеви залези.
Жена съм -
с прегръдка и утроба,
и мелодия в косите,
и нищо не чакам пред прозореца
без изглед.
Аура прелива от присъствие -
с мигли скръцвам,
а не може Любовта да заспи сама...
Облизвам устни,
сгушвам се с Утеха
да си простя този ден,
че искам да те дочакам...
простих си
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
