28 nov 2010, 16:14

Рефрен 

  Poesía » De amor
934 0 10

Самотна заспивам,

а толкова близки

заспиват със мисъл за мен.

Но никой, но никой

от тях не поиска

да бъде завинаги с мен.

 

Отдавна забравени,

дребни несгоди

споделяха често пред мен.

Но никой, но никой

към смях не ме води –

по-тъжни са всички от мен.

 

От труд уморени,

от страх посребрени,

почиваха често при мен.

Но никой, но никой

от тях не намери

две думи красиви за мен.

 

Самотна заспивам,

а толкова близки

заспиват със мисъл за мен.

Един само искам

от тях да помисли

да бъде завинаги с мен.

 

 

© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??