Рефрен
Самотна заспивам,
а толкова близки
заспиват със мисъл за мен.
Но никой, но никой
от тях не поиска
да бъде завинаги с мен.
Отдавна забравени,
дребни несгоди
споделяха често пред мен.
Но никой, но никой
към смях не ме води –
по-тъжни са всички от мен.
От труд уморени,
от страх посребрени,
почиваха често при мен.
Но никой, но никой
от тях не намери
две думи красиви за мен.
Самотна заспивам,
а толкова близки
заспиват със мисъл за мен.
Един само искам
от тях да помисли
да бъде завинаги с мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Шандуркова Всички права запазени
